Обръщам се към теб
о, висша сила,
пощади ме ти в смъртта,
където грешна и уморена ще отлетя.

Моля те, не за щастие неземно,
ни за злато блаженно,
а моля те за опрощение
на мойто грешно вдъхновение.

Вземи ми всичко,
що грешно ти се види -
потърси надлъж и нашироко.
Вземи и заспи.

Какъв ще е моят жребий?
На грешница в бели роби?
Или правда пък ще бъда
сред облачни простори?

Прати ме там, където
сърце ми ще гори.
Там, където и неговото
горещо ще тупти.

Заличи спомените зли,
пуснали корени в нашите души.
Нека там се възцари
сладостта на нашата любов и мечти.

Ако той в Ада отиде,
а аз в Рая, тогаз
облаците ще запаля
и ще превърна рая в ад.

Ако обаче мой дом се окаже Ада,
а за него - Рая,
ще бъда по-чиста от сълза,
за да се издигна от пепелта.

В смъртта си те моля горещо
да ми върнеш любовта
и с него отново да се слея и се обичаме,
както времето се слива с вечността.

И този път глупости няма да правя.
И той ще бъде горд - та чак няма да повярва!
Ще ме обича пак - тоз път без да страда.
Ще се превърна в слънце и отново ще засияя
и ще викам с пълен глас:
- Те това е Раят!