Jan 1, 2009, 1:51 PM

Молитва с Камий Клодел

  Poetry » Other
1.2K 0 15
 

                                  

 

                                            "... Да се свети Твоето име;

                                              да дойде Твоето царство"...

                                                       (Господня молитва)

 

                                   Къде ли си? Светни ми за минута,

                                   за да те виждам в тъжния си път,

                                   че тъмно е; безпаметно се лутам

                                   в часа на своя страшен съд.

 

                                   Изгубих те, а тъй ми е студено.

                                   Преследват ме прокоби и проклятия -

                                   Безумна нощ, безумна Магдалена

                                   със зъзнещите си разпятия.

 

                                   Пребродих гробниците и Голготите.

                                   На кръста бях, на кладите горях...

                                   Не ме осъждай не; прости ми, Господи,

                                   и дързостта, и моя грях!

 

                                   Звездата ми - самотна птица

                                   от моя свят безшумно отлетя.

                                   Среднощен вик, среднощен писък -

                                   Цветя. Цветя. Цветя.

                                   

                                   Тъгата ми - безплътна сянка -

                                   промъкна се в премръзналия храм.

                                   Сълза от смях; цветя от камък

                                   и всеки - сам, и всеки - сам.

 

                                   Прости ми, че Адам и Ева

                                   вградих в метал и полет възвестих.

                                   Ако погребвам и ако зачевам,

                                   прости, прости, прости!

                                   

                                   Но тъмно е. Къде си, Господи?

                                   Повикай ме! Светни в душата ми!

                                   Умирайки, те търся от Голготите

                                   и зъзнещите си разпятия.

 

                                  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прозвуча ми окуражаващо. Сега остава и да си въобразя, че съм поет
  • този стих...влезе в сърцето и душата ми...
    Ради...невероятно въздействащо е...
  • Прекрасното не може да се коментира,защото си онемял...
  • Има смисъл да се говори за нея. Макар, че всички предпочитат да говорят за себе си. Тъжното е, че тази драма продължава да се повтаря и разбираме за нея много по-късно.
    Когато е безсмислено.
  • Хареса ми...
    Честита Нова година!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...