Моля се на себе си ли, на теб ли....
Абажурът се разклати,
обзе ме някаква тръпка,
опитах се да я пропъдя,
ах, но ме помоли, подслон търси...
Приютих, непозната ръка хванах
хватката ми здрава,
обгърна цялата жарава,
надигнала се при усета непознат,
така отхвърлен от сетивата...
Приех и помолих
да ме прежали
да вземе същността ми
да я изгори и закърпи
да я завие в мръсната кърпа
на масата оставих сутринта
безсилна тръгнах да търся
себе си ли,
спасение ли...?
Може би спасението...
съм аз.
© Слънчоглед All rights reserved.
