Моля се на себе си ли, на теб ли....
Абажурът се разклати,
обзе ме някаква тръпка,
опитах се да я пропъдя,
ах, но ме помоли, подслон търси...
Приютих, непозната ръка хванах
хватката ми здрава,
обгърна цялата жарава,
надигнала се при усета непознат,
така отхвърлен от сетивата...
Приех и помолих
да ме прежали
да вземе същността ми
да я изгори и закърпи
да я завие в мръсната кърпа
на масата оставих сутринта
безсилна тръгнах да търся
себе си ли,
спасение ли...?
Може би спасението...
съм аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
