26.07.2016 г., 10:09 ч.  

Моля се на себе си ли, на теб ли.... 

  Поезия
612 1 6

Абажурът се разклати,
обзе ме някаква тръпка,
опитах се да я пропъдя,
ах, но ме помоли, подслон търси...
Приютих, непозната ръка хванах
хватката ми здрава,
обгърна цялата жарава,
надигнала се при усета непознат,
така отхвърлен от сетивата...

Приех и помолих
да ме прежали
да вземе същността ми
да я изгори и закърпи
да  я завие в мръсната кърпа
на масата оставих сутринта
безсилна тръгнах да търся
себе си ли,
спасение ли...?


Може би спасението...

съм аз.

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??