Моля те, любов! (Очи за любовта)
Август, нощ, звезди, простор,
аз нощувах в нечий двор,
в стар кашон - креват епичен.
Не, защото бях пиян
и любовно неразбран -
теб желаех носталгично.
Лежах в мрака с нос червен,
тихо шепнех си - кретен -
в екзотична тишина.
Престижно, като в Гранд хотел,
във кашона избелял -
искам само теб сега.
Свит съм като ембрион
със измачкан панталон -
аз за теб мечтая.
Тъмна непрогледна нощ е.
Има ли те нейде още -
как ще ме познаеш?
Падах, ставах и пълзях,
с труд до тука се добрах -
търсих те, ридах, любима.
Кал в ушите имам даже
цяла къща да измажа -
топло ще е зимата.
Аз лежа с душа разбита,
в рима думите заплитам -
слуша ме кашонът ням.
Тръгвам да те търся вече,
колкото да си далече,
мой вълшебен ураган.
Здрасти, скъпа Дулсинея -
чуй как жаловито пея,
чуй отчаяния зов:
А в ръце - бутилка празна,
моля ти се "Ще припадна,
пУсни капчица, Мy love!
аз нощувах в нечий двор,
в стар кашон - креват епичен.
Не, защото бях пиян
и любовно неразбран -
теб желаех носталгично.
Лежах в мрака с нос червен,
тихо шепнех си - кретен -
в екзотична тишина.
Престижно, като в Гранд хотел,
във кашона избелял -
искам само теб сега.
Свит съм като ембрион
със измачкан панталон -
аз за теб мечтая.
Тъмна непрогледна нощ е.
Има ли те нейде още -
как ще ме познаеш?
Падах, ставах и пълзях,
с труд до тука се добрах -
търсих те, ридах, любима.
Кал в ушите имам даже
цяла къща да измажа -
топло ще е зимата.
Аз лежа с душа разбита,
в рима думите заплитам -
слуша ме кашонът ням.
Тръгвам да те търся вече,
колкото да си далече,
мой вълшебен ураган.
Здрасти, скъпа Дулсинея -
чуй как жаловито пея,
чуй отчаяния зов:
А в ръце - бутилка празна,
моля ти се "Ще припадна,
пУсни капчица, Мy love!
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.
