16.06.2005 г., 23:51 ч.

Моля те, любов! (Очи за любовта) 

  Поезия
4.3 / 4
1238 0 4
Август, нощ, звезди, простор,
аз нощувах в нечий двор,
в стар кашон - креват епичен.
Не, защото бях пиян
и любовно неразбран -
теб желаех носталгично.

Лежах в мрака с нос червен,
тихо шепнех си - кретен -
в екзотична тишина.
Престижно, като в Гранд хотел,
във кашона избелял -
искам само теб сега.

Свит съм като ембрион
със измачкан панталон -
аз за теб мечтая.
Тъмна непрогледна нощ е.
Има ли те нейде още -
как ще ме познаеш?

Падах, ставах и пълзях,
с труд до тука се добрах -
търсих те, ридах, любима.
Кал в ушите имам даже
цяла къща да измажа -
топло ще е зимата.

Аз лежа с душа разбита,
в рима думите заплитам -
слуша ме кашонът ням.
Тръгвам да те търся вече,
колкото да си далече,
мой вълшебен ураган.

Здрасти, скъпа Дулсинея -
чуй как жаловито пея,
чуй отчаяния зов:
А в ръце - бутилка празна,
моля ти се "Ще припадна,
пУсни капчица, Мy love!

© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Най-незабравимото време - то остава, моя тъжна любов! Надделяло над стремглавото бреме, в магнита на...
  • Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...
  • Когато вече няма да ме има, аз зная, че не ще ти бъде лесно. Ще ме откриваш в най-случайна рима, във...

Още произведения »