May 5, 2021, 9:21 PM

Момент

  Poetry
785 0 1

 

 

 

Момент ...! Поспри

и се вслушай в тишината.

Чуваш ли я как бучи

нейде в далнината ...?

Това е от вятъра игрив.

Той не спи и се премята

като пламък жив

дълбоко във душата -

вятърът, ваятел

на будна тишина,

в която чакаш някой

да почука на вратата ...

Момент! Чука се ...! Отваряй ...

дано да е приятел ...,

онзи, който ти отчаяно

цял живот си чакал ...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...