Jul 12, 2016, 9:03 AM

Момент

  Poetry
681 0 7

Благодаря, Burns.

 

Ти си цял самота,

светът се свива до миг,

трепетен вик, сияйно щастие...

Докато сезони се сменят, аз тихо говоря,

луната поеми разлиства в мечти,

а моето тихо сърдито ромолене

влива надежда, сълзите умих,

до прежда преливам...

Докато сълзите говорят, мечтите се сменят

с по-нови лица на стари слънца.

Но няма да плача за грозде и вени,

съших си сънлива душа.

До обич се стичам...

Докато сезони се сменят и тихо говоря,

а мойте любими живеят без мен,

преплувах един океан от олово

и паднах - пуловер, помислих си -

спомен...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

https://otkrovenia.com/bg/stihove/posetitelka-1

 

Comments

Comments

  • Чудесен стих! Браво!
  • Аз ще замълча...тук! Прегръдка...

    Пс: Имаш две писма.
  • Привет, Йоана! Отдавна не съм ти гостувал тук. Искрено ме изненада с това стихотворение. Макар че, в случая, съм предубеден, не мога да не споделя, че ми хареса тази кошница от емоции, която си оплела. Трогнат съм.
    Поздрави!
  • Здравей, Йоана! Достойно за уважение е, че избираш по-трудния път – на модернистичния изказ, на поетическите търсения и експерименти! Продължавай в същия дух!
  • Брейй..., - съвършенство...!!! "До обич се стичам..."

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...