Момент
Благодаря, Burns.
Ти си цял самота,
светът се свива до миг,
трепетен вик, сияйно щастие...
Докато сезони се сменят, аз тихо говоря,
луната поеми разлиства в мечти,
а моето тихо сърдито ромолене
влива надежда, сълзите умих,
до прежда преливам...
Докато сълзите говорят, мечтите се сменят
с по-нови лица на стари слънца.
Но няма да плача за грозде и вени,
съших си сънлива душа.
До обич се стичам...
Докато сезони се сменят и тихо говоря,
а мойте любими живеят без мен,
преплувах един океан от олово
и паднах - пуловер, помислих си -
спомен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
