remer (Наследник на Куфара)
77 114
Mar 25, 2009, 8:10 AM

Момиче на моторетка 

  Poetry » Love
609 0 7

 

МОМИЧЕ НА МОТОРЕТКА

 

Часът е 11. Градът - Рим.

Вали, но само малко.

Пред нас, на две пресечки -

площад  „Венеция".

В сърцето на града.

На Вечния.

 

Коли, коли, коли.

На светофара.

Потокът няма край.

Застинали са на червена светлина.

Пикапи, автобуси и камиони.

Студен метал.

Грамади разноцветни, тежки,

притискат въздуха между стените.

А най-отпред сред тях

е тя - момичето на моторетка.

Светлосин Piaggio.

 

Тъй мъничка и крехка.

Като изрязана от гланцова  хартия.

Изправена и неподвижна.

Палтото ù е тъмносиньо.

Сребриста каска - на главата.

Косата ù се стеле върху раменете,

равна и права, съвършена.

Черна.

Като излязла от списание,

останало от 60-те години.

 

И странно как -

дъждът и вятърът не я докосват.

Тя е отвъд.

Наблизо, но далече.

Завинаги.

Не се обръща, не, не се обръща.

 

Ето - зелено.

Колите тръгват. Край.

Дори и аз, макар да съм вълшебник,

не мога повече мига да спра.

 

Коя бе тя?

Лицето ù остана

завинаги от другата страна.

До другия живот.

Но може би така добре е.

Не мислиш ли?

 

Аз мога да ù сложа

лице по избор.

Мадоната на Микеланджело,

Джокондата -

не знам защо не са мой тип.

Но мога да ù сложа даже и...

твоето лице.

 

А няма нужда, казваш?

Стига -

това все пак е моят свят!

 

© Наследник на Куфара All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??