Момиче във реката
Не бягай, мила! Не, не е простима
онази тежка изневяра на духа.
Да, телата да прежаля - ще успея,
но не бих прежалил никога гръдта.
Не бягай, мила! Дори да не обичаш,
не хуквай луда ти без мен в дъжда!
Че като пръснала вода - безсънен,
ще те подгоня бесен във нощта.
И с мен ще дойдат всички капки
и всеки тротоар, под теб постлан,
ще те подхлъзва в плочките си гладки
и всяка локва ще е мой капан.
А минеш ли през моста, там, където
за първи път целунах те в уста,
ще те задърпат удавнишки ръцете
на дълбоката ми хукнала река.
И скръбна вест за тебе ще четеме,
с дъжда, под някоя крайпътна козирка.
Ще пише стих - най-спомнена, помнете,
удавената обич в ревността!
© Александър Тодоров All rights reserved.
