И никога душата ù не ще се умори.

Смирена никога не ще се свие

в чужда шепа, на чуждо място -

не ще забрави вълшебството на любовта.

Оставила сега цигулката в мрака,

ще трябва само кротко да почака

да се отвори светлата врата

и утрото очите ù да мие в бяла светлина...

И тя ще бъде все така -

с цигулката в своята ръка,

лилави сенките ще я примамят,

и дървесата, приведени над нея,

ще разказват за чудесата.

Смирена тя ще слуша.