Jan 4, 2011, 9:44 PM

Монография за пеперуди

  Poetry » Other
1.1K 0 9

в деня на благодарността когато е неделя

повикай камериерката

да почисти

отвореното сърце

станиола от цигари

петната от вино по килима

посипи тишината с Chanel

драсни и клечка

и заключи главните герои

преди да са полудели окончателно

 

в деня на благодарността когато е сряда

повикай пиколото

да опакова

отровения от любов сън

полуделия дъжд

зелените ми очи

говори на португалски

тъга която не разбирам

и изтрий финалните букви от сценария

преди да са полудели окончателно

 

в дена на благодарността  когато е неделя

повикай крупието

да заложи графията

на златните ти крила

сметката с трите нули

облаците с ясен почерк

посипи времето с Chanel

и тръгвай

преди да съм полудяла окончателно

 

моно съм

в чадър и студено кафе

по булевард с име привечер

и вечерта е гилза от червило

в оранжево

в което се повтаряш

до замръзване

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...