в деня на благодарността когато е неделя
повикай камериерката
да почисти
отвореното сърце
станиола от цигари
петната от вино по килима
посипи тишината с Chanel
драсни и клечка
и заключи главните герои
преди да са полудели окончателно
в деня на благодарността когато е сряда
повикай пиколото
да опакова
отровения от любов сън
полуделия дъжд
зелените ми очи
говори на португалски
тъга която не разбирам
и изтрий финалните букви от сценария
преди да са полудели окончателно
в дена на благодарността когато е неделя
повикай крупието
да заложи графията
на златните ти крила
сметката с трите нули
облаците с ясен почерк
посипи времето с Chanel
и тръгвай
преди да съм полудяла окончателно
моно съм
в чадър и студено кафе
по булевард с име привечер
и вечерта е гилза от червило
в оранжево
в което се повтаряш
до замръзване
© Зорница Николова All rights reserved.