МОНОЛОГ НА...ДЯВОЛА
Бях като тебe
Щедро разкъсвах и давах
сърцето си.
Разравях всяка трева,
за да правя от пътеките - път.
и вървях все напряко
Мразех парите, и не бях на
имотите Бог.
Обличах на другите,
моите ризи.
Не удрях, а давах и двете
страни и
приемах смирено
шамарите - мизи.
Щастлив бях
и доволен…
Свободен обхождах
целия свят
До оня миг в който съзрях -
че мечтите на лудите
са… само
химери
Понеже раздаден бях
и нямах грошове…
Нямаше как да платя
на оная нелека съдба -
та и дадох последното -
голата своя душа…
Прелъсти ме.
Изкуши святостта ми.
Дявол съм вече…
и блестя
в очите ти.
Не можеш да се скриеш
от мен
дори в сълзите...
И те е страх... страх... страх.
Затова палиш тамян -
чуеш ли дяволското ми име
© Веска Алексиева All rights reserved.
