Монолог на една поетеса
Когато нямам нищо повече от стих -
така реален като мен, бездомната...
И думите, с които свих
една постеля - да ти е удобно,
ще нарека стиха си да ни е домът
(такъв едва ли си помислял)
и всяка дума ще е път,
а аз ще му придавам смисъл.
Но в междуредия ще се отричам,
бездумна ще съм в някои от дните.
В такива дни не ми надничай
мълчанията зад стените,
защото нямам друго - само листи
и бялото им никак не прощава.
Домът ни ще превърна в писта,
а аз - в отлитащата Хала.
Когато нямам нищо повече от стих,
ще тръпнеш да си главният герой,
на който с прости думи обясних,
че ще е той и само той.
Повярва ли ми, или не? Не зная,
ти помниш - някога си писал,
че никой не отказва Рая
във чисто ябълковия му смисъл.
04.08.2010*
© Юлия All rights reserved.
