Монолог на спътницата
Ти ли си този
на масата в ъгъла
пред недопитата чаша коняк?
Как?...
Сам си...
Хвърляш презрителни погледи
към околните маси
с двойки и шумни компании.
Горд си.
Или поне се правиш на горд.
Истината е, че
друг избор нямаш,
затова го играеш
на величайшо усамотение,
защото не можеш да си признаеш...
Как те обичам!
Но не бих ти го казала...
Ти вече не вярваш,
че има грешница,
която този жребий да заслужава
и ще направиш всичко възможно
да ме спасиш от себе си.
Сигурно вярваш, че туй е
единствен цяр за болезнена обич...
Хайде да се прибираме,
лошо момче такова!
Как се закотви на този пуст бряг,
а си роден за капитан?!
Кой ли така нарани душата ти,
че предпочиташ да се удавиш в чаша коняк.
Как...
Да, знам, че капитаните,
даже пияните,
вървят изправени и сами...
Но, хайде, днес нали си на дрейф,
лекичко може...
Просто играй на прегръщане!
© Ели Лозанова All rights reserved.
