Апостолиция (Ели Лозанова)

Иманяр 🇧🇬

Четири дни сурата исидорова кучка ви зловещо на гроба му. Четири дни селото се тресе от ужас, но никой не посме да се обади. На петия ден село осъмна без воя на кучката, ама ужасът продължаваше да стега гърлата и сърцата на селянете. Само Цецо Циганино – полуслеп и почти глух от дъртост – продължава ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2014-10-15T14:32:25+03:00 1.3K 1

Песен на кавал 🇧🇬

Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете ù -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата ù - сочна и алена. От големите ù, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2012-08-22T14:31:54+03:00 1.8K 9

Не те очаквам 🇧🇬

Не ми липсваш! Когато се събуждам сутрин и протягам ръка, то е не за да те търся в леглото. Просто така съм свикнала... Не ми липсваш, докато пия първото за деня кафе на моята уютна тераса с изглед на север към местата, които с теб искахме на всяка цена да посетим. Когато избирам дрехите си за деня. ...

Апостолиция

Prose

2012-08-05T13:21:34+03:00 1.2K 3

Влюбвайте се само в палачи 🇧🇬

Глупава съм! Глупава! Глупава! Толкова пъти се питах не ми ли мина вече времето да се влюбвам? Не ми ли стигнаха лошите момчета, че все на такива налитам? Чавка ли ми изпи мозъка да поискам мъжа на ближната си? Не му ли стигна и на него доброто момиче, което си има, та все ме гледа с тези негови чес ...

Апостолиция

Prose

2012-07-19T14:08:43+03:00 1.4K 6

Снимката, на която не ме виждате 🇧🇬

Детето, което е залепило нос на прозореца, съм аз.
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2010-06-23T13:32:37+03:00 1.6K 5

Създаване на любовен квадрат 🇧🇬

Някои неща само на мен може да ми се случат. Например да отида с втория си мъж на море и да срещна на плажа първия. И стой, та ме гледай между двамата!
Първият - синеок красавец, с тежест, с положение. Вторият - зеленоок красавец, тънък и строен, страшно обещаващ, понеже е млад до безобразие и няма ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2010-06-22T13:17:31+03:00 1.3K 5

Хензел и Гретел - популярен превод 🇧🇬

Не може македонските деца да си четат свободно разни приказки, а северняшките да учат български, та да си ги четат същите работи. Затова с Яна Кременска - Алиса, некакво почнахме преводи на най-известните приказки, та и нашенските деца, сиромашките, да разберат за кво иде реч аджебъ, щото така повеч ...

Апостолиция

Prose » Humorous

2010-06-01T21:03:28+03:00 2.4K 1 3

Орден на обраните круши 🇧🇬

Хубаво щеше да е да започна така: Родена съм като птица и затова мама и тате... ама няма да е вярно. Това да не е разказче?! Нали поне малко от малко трябва да има достоверност – автобиография е най-накрая.
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2010-02-18T19:50:45+02:00 1.1K

Писъкът на дървото 🇧🇬

Дървата свирят. Докато изгарят в печката, свирят. Навярно така викат за помощ. Навярно тези звуци са техните лебедови песни. Но дървата свирят. Всяко си има свой особен звук. Отначало не ги разпознаваше. Даже не познаваше кое какво е, но после се научи. Бялото дърво на липите, които тук наричат чай, ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2010-01-30T15:00:00+02:00 1.4K 4

Почини си от мен 🇧🇬

Зная, че много те огорчих с моята обич изчанчена. Някак стои като уравнение с три неизвестни под радикала и със сгрешен отговор от печатаря.
Сложно е, а така обичам простичките неща, първичните. Не зная защо, всичко държа да усложнявам... Не че държа, просто така се получава. Сега ще си ида, почини ...

Апостолиция

Prose » Others

2009-12-18T14:58:20+02:00 1.7K 1 2

Стой далеч, дон Хосе 🇧🇬

Ела, Дон Хосе!
Отвори ми килията –
тясна е.
Ела да ме пуснеш!
Душата ми блъска в стените ù ...

Апостолиция

Poetry

2009-11-26T10:17:26+02:00 981 4

Паничка леща 🇧🇬

Той беше готвач. Изкусен готвач. Можеше да направи най-изискано блюдо, можеше да изпълни най-сложна рецепта. Правеше кулинарни шедьоври, за които се говореше после месеци наред, дори години. Той разбираше храната. И я превръщаше в изкуство.
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-11-21T19:55:00+02:00 1.2K 3

Чужди 🇧🇬

Уших ти дреха от мечтите си.
Тя беше пъстра,
златоткана
и богата.
Планински склонове ...

Апостолиция

Poetry

2009-11-19T12:34:30+02:00 984 6

Дървото 🇧🇬

То изплува от мъглата пред мен, като същински призрак. В първия момент не осъзнах какво точно виждам.
Дали дългото шофиране в мъглата не си играе лоши шеги с мен? Тъп въпрос, но си го зададох секунди преди да спра и да превключа на задна. Ако трябва да бъда честна, де. Макар че кому ли е притрябвала ...

Апостолиция

Prose » Others

2009-11-18T10:42:34+02:00 1.1K 1

За Пенелопите 🇧🇬

Скъпа ми приятелко, не е много честно от моя страна да посягам към писалището винаги, когато ми е скапано. Но за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци. Не че това ще промени нещо. Чувствам се ужасно скапано нещастносамотна. Сигурно защото сънувах кофти сън. По ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-10-23T20:57:11+03:00 1K 1

Ласки насън 🇧🇬

Ти спиш сега.
Очите ти – златисти и зелени –
под клепките потрепкват,
като ранени пеперудени крила.
Ти спиш сега. ...

Апостолиция

Poetry

2009-10-20T10:51:03+03:00 785 1

Бела и предназначението на живота 🇧🇬

Дъждът се оказа сърдит и студен, забиваше се в малкото й треперещо телце, като изстреляни на дартс стрелички. Бела се притисна още по-силно към ствола на голямата липа. Листата, макар и вече жълтеещи, още не бяха окапали и могъщата корона на дървото предлагаше благосклонен подслон. Макар че беше съв ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-10-07T17:02:15+03:00 1.2K 5

Доведи го, Радке 🇧🇬

Рада премести сандъка от лявото си рамо на дясното, попрепъна се, изправи сгърчената си от годините снага, колкото можа, и бавно тръгна пак. „Колко е тежък, Боже!” – прекръсти се наум, щото ръцете ù бяха заети да придържат товара, но се надяваше Бог да ù прости.
Взе да мръква, а селото още беше дале ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-09-06T16:34:39+03:00 1.3K 4

Тинка беше на... 🇧🇬

„Хубава е Тинка, също като картинка" - припяваше възрастният чистач на някаква негова си мелодия. Посрещна я на вратата на новия й дом, огледа я от глава до пети, даже от нея беше по-нисък, накрая премести сламката в устата си от левия в десния ъгъл и каза: - Ти пък коя си?
- Тинка.
- Тинка, значи! ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-08-19T13:59:03+03:00 2.3K 9

Части 🇧🇬

- Извинете, това ли е магазинчето за душù?
- Резервни части за душù. Да, това е.
- А цели душù нямате ли?
- Е, изпадат понякога, ама не са за Вас.
- Така ли? И защо да не са за мен? ...

Апостолиция

Prose

2009-08-18T17:12:42+03:00 1.1K 7

Аз някъде там 🇧🇬

Не знам дали имам душа. Със сигурност ще се намерят поне сто човека, които съвсем аргументирано ще докажат пълната липса на такава при мен. От тия, другите, които все намират начин да ме изкарат по-черна и от дявола. Даже понякога по-черна, отколкото самата аз се изкарвам. Та според другите ми е лип ...

Апостолиция

Prose

2009-08-16T10:33:34+03:00 1.1K 4

Пробуждане 🇧🇬

Тихо е. Призрачно светло. Светлината не иде от зората, макар да е ясно, че тя е приседнала вече на източния хълм и челото й хвърля отбясъци по западното бърдо. Липен е кръгло село. Намерило си е гнездо между няколко хълма и е клекнало да мъти, като кокошка в полог. Затова, докато се катери по Балчев ...

Апостолиция

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-08-08T12:10:59+03:00 1.1K 5

Каша 🇧🇬

Езикът, на който е написан разказа, е автентичен северозападен диалект, а самият разказ също е автентична история. Вероятно ще срещнете думи, които трудно ще си преведете на книжовен български, за които просто ми пишете на "лични" :) Тъй като живея в този край и около мен непрекъснато се лее този ви ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-07-28T09:34:23+03:00 2.1K 5

"Ксанакс" ще свърши работа 🇧🇬

Вдигнах вежди от почуда – до вратата стоеше дребничка женица на неопределима възраст с изящно лице и възлести, яки ръце и твърдеше, че е кула. Обсесивно разстройство – прочетох й присъдата, преди още да е седнала на диванчето срещу мен. Оставаше само да определя разновидността му. Контрастната жена ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-07-24T23:40:32+03:00 2.2K 7

Оркестър 🇧🇬

Дъждът засвири на капчук. Водосточната тръба подхвана басовата партия. Капките от стрехата превърнаха плочника в ксилофон и затанцуваха по клавишите му. От оркестрината се обади високият дискант на една цинкова кофа, попаднала случайно под струйка от счупен капак на ръба на покрива. Вятърът обърна л ...

Апостолиция

Prose

2009-06-03T11:56:26+03:00 1.6K 2

Гласове 🇧🇬

Тя обича гласове. Но не всички. Грозните я отблъскват. Тя не обича грозните гласове. Мрази пискливите гласове. Мрази кудкудякащите. Мрази мрънкащите. Мрази гъгнивите.
Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.
Но те не винаги се обажда ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-05-14T19:48:24+03:00 1K

Писма от село 🇧🇬

Заваля. Тук винаги започва да вали така – прогърмява страховито, после всичко утихва и цветовете се избистрят, очите виждат болезнено-контрастно, всичко става съдбовно-ярко за няколко мига и чак тогава се пуска небесният душ. През пролетта дъждът на това място напомня именно на душ – вали ситно на г ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-05-07T23:29:05+03:00 1.1K

Познат 🇧🇬

Зная те кой си.
Ти си онзи,
най-популярният
в албума от последния клас.
Зная те – ...

Апостолиция

Poetry

2009-05-05T15:48:30+03:00 833 1

Бягство 🇧🇬

Ще се скрия в звуци
на армстронгов тромпет.
Ще стоя тук на скришно
до седмия сън,
който ...

Апостолиция

Poetry

2009-04-17T16:59:48+03:00 935 6

Изискано отмъщение по китайски 🇧🇬

Е, това вече преля чашата! Ма какво си въобразява той - че е глуха ли? Ми поне звука на телефона да си беше намалил, преди да ú обяснява, че го викат от службата.
Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „Ще се измъкнеш ли да те заве ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-04-16T17:44:50+03:00 1.2K 7

Сиво 🇧🇬

Не пиша. Не съм писала отдавна. Не мога. Не искам.
Веднъж приятел ме попита как пиша. Как се ражда всичко това в главата ми? Как точно ми се получава процесът технически? Ми, де да знам, казах му. Те, идеите, си летят наоколо, а в моята глава очевидно е пълно с тръни, та току-виж някоя се закачи в т ...

Апостолиция

Prose

2009-04-14T08:53:10+03:00 946

Автохулиганка 🇧🇬

Този знак "Внимание! Автохулиганка!" всъщност го сложиха на входа на Лом, непосредствено след моята първа визита на четири колела в този китен градец.
Историята започна с това, че ме напусна куриерът ми и трябваше спешно да се преквалифицирам. Не, лъжа!
Историята впрочем започна с това, че се омъжих ...

Апостолиция

Prose » Humorous

2009-04-08T20:16:28+03:00 1.2K 2

Лампа 🇧🇬

Имах лампа. Малка нощна лампа. Всъщност историята започва с това, че нямах нощна лампа. И понеже бях общо взето много сербез детенце, опищях орталъка, докато майка ми не кандиса за нощна лампа. Но понеже и пари нямахме, тя постъпи малко йезуитски - каза, че няма нищо против да имам нощна лампа, стиг ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-04-06T00:21:38+03:00 1.2K 2

Жадуван дъжд 🇧🇬

Душата ми жадува проливен летен дъжд.
И тишина. И черна нощ, в която
само мълниите осветяват пътя.
И плясък на вода по плочника
под старата лоза. ...

Апостолиция

Poetry

2009-04-02T13:21:46+03:00 909 5

Упътване за начинаещи готвачки 🇧🇬

Колкото и да мразя съветите, няма начин да не напиша поне това кратичко напътствие за начинаещи готвачки, тъй като писателстването (както е известно) е диагноза, пък мен нещо ме засърбяха ръцете да пиша на кулинарни теми. Освен това съм първокласен готвач, а знанието не бива да се държи на скришно, ...

Апостолиция

Prose » Humorous

2009-04-01T20:07:58+03:00 1.6K 4

Северно сияние 🇧🇬

Ех, нерадостен е животът на домакините. Пътят, общо взето, е заключен между печката, мивката и пералнята, с кратки прибежки до дъската за гладене (за разнообразие). И става още по-нерадостен, щом цъфне кокичето и фантазията ми се разлисти, като прасковено дърво с розови цветчета. През главата ми мин ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-03-27T19:09:39+02:00 1K 2

Разстрел на огледало 🇧🇬

или истинска история за най-модерната игра
Простреляха ми колата. Тъкмо се прибирах към офиса и се радвах, че този безкраен ден свършва, чух пукот. Като на стрелбище. Пукна и дясното ми огледало падна. Помислих, че съм закачила друга кола - в тясната уличка с паркирани и от двете страни автомобили н ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-03-15T13:35:41+02:00 999

Гара Мълчание 🇧🇬

Мълча. Мога да мълча на всички познати езици. На непознатите - също. Мога да мълча жизнерадостно. Мога да мълча и сърцераздирателно. Когато бях малка, помня, че мама видя голям зор да ме накара да проговоря. После й отне години да ме накара да млъкна. И не само на нея.
Всъщност аз не винаги мълча. М ...

Апостолиция

Prose

2009-03-13T08:09:05+02:00 1.1K 4

Берковският път 🇧🇬

Със сигурност има много по-живописни места. Със сигурност има много по-красиви пътища. Аз обаче съм очарована именно от берковския път. Той тръгва плавно, разгъва се по равното, после бавно се изкачва, докато стигне първото селце. Не си спомням дали навсякъде е така, но тук при всяко преминаване пре ...

Апостолиция

Essays » Civic

2009-03-08T04:19:16+02:00 1.5K 2

Сняг 🇧🇬

Сняг. Отпред. Отзад. От двете страни. Само сняг. Изглежда така, сякаш земята го бълва към небето. А то, горкото, цяло е прашасало от уродливо-грамадните снежини. Едри, мокри трохи. И вятър, който ги насипва с космическа бързина на грамадни преспи точно върху пътя. С отчаяние оглеждам грозното бяло п ...

Апостолиция

Prose » Novellas and novels

2009-03-01T14:11:36+02:00 1.6K