Apr 12, 2012, 10:37 PM

Морски вълни

  Poetry
1.1K 0 0

Морски вълни

 

Седнал нейде на брега,

втренчил поглед надалече,

чувам нещо да шуми, шуми,

идат морските вълни.

 

Идат бели във редици,

сякаш смели са войници,

пръскат пяна и вода,

стелят се на свобода.

 

Те пристигат отдалече,

от безкрайна синева,

дето свързва се морето

с небосклона на небето.

 

И налитат, без да спират,

и се блъскат във брега,

сякаш демони напират

и върлуват през нощта.

 

Тази гледка е велика

и ни кара да останем,

на брега да постоим

и пред ней да замълчим!

 

                        2012   SRG

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойко Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...