Моряко мой
Продаде си живота на безценица
за върволица от бутилки водка.
Трепти запалената вощеница,
а ти, моряко, си в небесната си лодка.
Да знаеш само колко съм обидена
и колко ме боли, така че тръгна.
На рейд заседнах в пристан непредвиден,
на скъсани платна и ветрове обръгнах.
Светът изгуби много, че те няма
и ако можеше да осъзнае,
той щеше ли Бермудската си яма
да прекоси, ей Бога ми, не зная!
Във тяло на моряк - душа на ангел,
изпълнена с любов и тиха нежност,
боичка златна в цветен акварел.
Това си ти, мой океане от безбрежност!
Сега съм котвата потънала във тиня,
проклети да са върволиците от водка.
Превърнах спомените си в светиня,
а ти, моряко, си в небесната си лодка.
И все така си млад, не остаря,
а аз съм вечно чакащото те момиче.
С любов през сълзи махам от брега.
Моряшката жена докрай обича.
© Диана Кънева All rights reserved.
