ZAGORA (Диана Кънева)
409 485
May 10, 2013, 7:52 PM

Моряко мой 

  Poetry » Other
548 0 6

 

Продаде си живота на безценица

за върволица от бутилки  водка.

Трепти  запалената вощеница,

а ти, моряко, си в небесната си лодка.

 

Да знаеш само колко съм обидена

и колко ме боли, така че тръгна.

На рейд заседнах в пристан непредвиден,

на скъсани платна и ветрове обръгнах.

 

Светът изгуби много, че те няма

и ако можеше да осъзнае,

той щеше ли  Бермудската си яма

да прекоси, ей Бога ми, не зная!

 

Във тяло на моряк - душа на ангел,

изпълнена с любов и тиха нежност,

боичка златна в цветен акварел.

Това си ти, мой океане от безбрежност!

 

Сега  съм котвата потънала във тиня,

проклети да са върволиците от водка.

Превърнах спомените си  в светиня,

а ти, моряко, си в небесната си лодка.

 

И все така си млад, не остаря,

а аз съм вечно  чакащото те момиче.

С любов през сълзи махам от брега.

Моряшката жена докрай обича.

 

© Диана Кънева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??