Мост към бъдното
И аз към бъдното прехвълих мост.
И аз оставих диря подир мен.
Не бях случаен във живота гост -
живях със здравия работен ден.
Живях така - по общия канон.
Вървях по мой си - неотъпкан път.
Не газих аз във ни един закон.
Не съм повикван никога на съд.
И крачех през сезоните със хъс,
и радвах се на всеки топъл дъжд.
Надбягвах времето в галоп и тръс.
Не се посрамих даже ни веднаж.
До всяко коренче и негов цвят
допирах даже топлия си нос.
Прозорецът бе моя малък свят,
а вярността бе моят силен коз.
В картина, стихче, даже и в черта
оставих знак от моята душа.
И лека ми е днеска вечерта -
с постигнатото вече се теша.
За още радости аз имам дни.
И моят път напред ще продължи.
За мен ще има още новини,
защото лъч в очите ми лежи.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Възхитих се на отношението ти към живота. Ако имаше повече такива хора, действителността щеше да бъде различна! Винаги е топло при теб!И истинско...
