May 23, 2006, 8:28 PM

Мост към теб

  Poetry
1.6K 0 5

Искам да построя мост
Но не от тухли и цимент
А от лъчи, облаци и любов
Не от Лондон до Ню Йорк
А от земята до вселената
Не искам пътни знаци
Нито светофари
Сега строя мост
Но не от тухли и цимент
А от лъчи, облаци и любов
От моето до твоето сърце
И без никакви ограничения
Сега летим към Космоса
Искам мост от тук до небето
От земята до вселената
От моето до твоето сърце
Любов, лъчи, дъга и
розови облаци
нека се простират
от моето до твоето сърце

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Мънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....