May 23, 2006, 8:28 PM

Мост към теб

  Poetry
1.6K 0 5

Искам да построя мост
Но не от тухли и цимент
А от лъчи, облаци и любов
Не от Лондон до Ню Йорк
А от земята до вселената
Не искам пътни знаци
Нито светофари
Сега строя мост
Но не от тухли и цимент
А от лъчи, облаци и любов
От моето до твоето сърце
И без никакви ограничения
Сега летим към Космоса
Искам мост от тук до небето
От земята до вселената
От моето до твоето сърце
Любов, лъчи, дъга и
розови облаци
нека се простират
от моето до твоето сърце

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Мънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...