Jan 7, 2008, 9:46 AM

Мостовете

Poetry

900 0 11

Разхождах се аз близо до дома ти.
По онази "твоята" алея.
С надеждата да чуя пак смеха ти,
чакащ погледът ти пак да ме огрее.
Но вместо туй по тъжната пътека,
аз срещах само други като мене -
търсещи по пътя си утеха,
търсещи по пътя облекчение.
Навярно тук умря и моята надежда
онези устни пак да сетя нежно.
Тук умря сърцето ми, изглежда -
траурът му беше неизбежен.
И само ветровете тягостни
някак си довяваха ми спомени.
Че някога вълнуваха ме радости,
че чувствата не бяха тъй отровени.
... И бавно слагам си ръцете по джобовете.
С измамната усмивка на лицето.
И спомням си как рухнаха мостовете -
последните пътеки до сърцето ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jolly_Roger (Рефицул)

"С измамната усмивка на лицето."

2008-01-11T22:18:55+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Валка, невроятно е, че успяваш да поддържаш едно изключително ниво всеки път. Продължавай така - не спирай! От теб ще се роди гений - повярвай ми! Аз в това никога не бъркам. БРАВО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2008-01-08T13:58:58+02:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Много пъти съм се разхождала по този мост...6,50 от мене

2008-01-07T20:29:28+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

"И спомням си как рухнаха мостовете -
последните пътеки до сърцето ти..." - страхотен финал

и силен стих. Поздрави!

2008-01-07T15:12:01+02:00
pagane_1 (Валентина Драгнева)

Много тъга,много.Надявам се,че вече е останала в миналото.Запази само вдъхновението за красивите си стихове

2008-01-07T13:30:58+02:00