Мостовете
Разхождах се аз близо до дома ти.
По онази "твоята" алея.
С надеждата да чуя пак смеха ти,
чакащ погледът ти пак да ме огрее.
Но вместо туй по тъжната пътека,
аз срещах само други като мене -
търсещи по пътя си утеха,
търсещи по пътя облекчение.
Навярно тук умря и моята надежда
онези устни пак да сетя нежно.
Тук умря сърцето ми, изглежда -
траурът му беше неизбежен.
И само ветровете тягостни
някак си довяваха ми спомени.
Че някога вълнуваха ме радости,
че чувствата не бяха тъй отровени.
... И бавно слагам си ръцете по джобовете.
С измамната усмивка на лицето.
И спомням си как рухнаха мостовете -
последните пътеки до сърцето ти...
По онази "твоята" алея.
С надеждата да чуя пак смеха ти,
чакащ погледът ти пак да ме огрее.
Но вместо туй по тъжната пътека,
аз срещах само други като мене -
търсещи по пътя си утеха,
търсещи по пътя облекчение.
Навярно тук умря и моята надежда
онези устни пак да сетя нежно.
Тук умря сърцето ми, изглежда -
траурът му беше неизбежен.
И само ветровете тягостни
някак си довяваха ми спомени.
Че някога вълнуваха ме радости,
че чувствата не бяха тъй отровени.
... И бавно слагам си ръцете по джобовете.
С измамната усмивка на лицето.
И спомням си как рухнаха мостовете -
последните пътеки до сърцето ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
