Мостът над реката
Игрива съм извивка на път покрай реката
на който ти случайно уж ме срещна.
Сред капчици скокливи, протегнала ръката
зората с твойта обич ме посрещна.
Душата ми ликува и ... с бързея пътува,
подсвирква си небрежно със уста,
а нощем все сънува, как нежно те целува
на моста ... там, над шумната река.
Изпълвам устието до формата на делта,
а ти си океан от светлина.
Сърцето лъкатуши, изпълнено с надежда
и плиска лунни капки в утринта.
Небето ни поглежда и цяло се привежда
над пеещата весело река,
а слънцето с усмивка към мостчето поглежда
и леко ни докосва в песента.
Земята затрепери ... на пръсти се повдигна
и се превърна в палеща искра.
Окото закачливо през стихче ти намигна,
а аз съм листа в твоята ръка...
(На него пиша с факла ... без слова ...)
на който ти случайно уж ме срещна.
Сред капчици скокливи, протегнала ръката
зората с твойта обич ме посрещна.
Душата ми ликува и ... с бързея пътува,
подсвирква си небрежно със уста,
а нощем все сънува, как нежно те целува
на моста ... там, над шумната река.
Изпълвам устието до формата на делта,
а ти си океан от светлина.
Сърцето лъкатуши, изпълнено с надежда
и плиска лунни капки в утринта.
Небето ни поглежда и цяло се привежда
над пеещата весело река,
а слънцето с усмивка към мостчето поглежда
и леко ни докосва в песента.
Земята затрепери ... на пръсти се повдигна
и се превърна в палеща искра.
Окото закачливо през стихче ти намигна,
а аз съм листа в твоята ръка...
(На него пиша с факла ... без слова ...)
© Йоанна All rights reserved.
