Искам да избягам,
но не мога,
от бездната на самотата.
Искам да си тръгна,
но не мога,
влязла ми е тя във душата.
Тази пуста самота,
недаваща ми да живея,
тази пуста самота,
караща ме да милея.
Искам да я оставя,
но не мога,
била е тя със мен до днес,
била е тя и в радост и тъга,
напомняла ми е колко съм сама...
© Веселина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
