Моя слънчева любов
Не стигат думи вече
за твоята красота.
Всичко се изрече
за теб, обичана жена.
Ти, звезден лъч небесен,
разпръскващ светлина,
чуй сега тази песен,
моя влюбена душа.
Очите ти са две слънца,
излъчващи живот.
Сърцето ти е доброта,
същински райски плод.
Страстните ти ласки
ме правят вдъхновен.
В цветни краски
оцветяваш всеки ден.
Нощна приказка
си ти, Шехерезада.
Винаги те искам,
от Бог си ми награда.
Срещна ни съдбата,
звезда със ярък чар.
Дъщеря на Земята,
за мен безценен дар.
Нашепваш думи нежни
и любовта в нас цъфти,
а чувството безбрежно
вълшебства сътвори.
Усмихната изгряваш,
бисер за мене отреден.
Емоции създаваш
с целувката за мен.
Затова съм само твой,
моя пролет жива.
Оазис китен мой,
от щастие преливам.
Сила си небесна!
За теб, ето, съм готов,
с поемата чудесна,
моя слънчева любов.
© Васил Георгиев All rights reserved.
