Sep 13, 2011, 7:03 PM

Моят дом е мойта крепост 

  Poetry » Civilian
1499 0 16

Приказки,песни и притчици

за неподкастрени плитчици

интерпретирани

от НеГримирана

 

Моят дом е мойта крепост

 

Моят дом е през море-

заглушала, тъмна крепост.

Като моето-на две

разделено е сърцето ѝ.

 

Спят прозорците-очи.

Свети чуждата държава.

Ти, Родино, все мълчиш...

Женско-чуждо съм. Прежалва се.

 

Не! Не искам плач от теб!

Вече свикнахме, Родино,

да ни режат по парче

във годините изминати!

 

Свикнах с въздух за таван,

чужди крепости обикнах.

Емигрант съм аз...Мутант.

Пак съм твоя, но различна съм.

 

Нямах път на патриот

в родна крепост непристъпна.

Аз съм зрънце твой живот,

пръснато по чужди пътища.

 

Днес пренасям твоя дух

в чужди крепости изящни-

лека като късче пух,

тежка като сълзи бащини.

 

Ти си почетният гост

във сърцето безимотно.

То е мой дом...И твой мост.

Влез! Гощавам с хоризонтите.

 

 

 

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??