Моят дом е мойта крепост
Приказки,песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Моят дом е мойта крепост
Моят дом е през море-
заглушала, тъмна крепост.
Като моето-на две
разделено е сърцето ѝ.
Спят прозорците-очи.
Свети чуждата държава.
Ти, Родино, все мълчиш...
Женско-чуждо съм. Прежалва се.
Не! Не искам плач от теб!
Вече свикнахме, Родино,
да ни режат по парче
във годините изминати!
Свикнах с въздух за таван,
чужди крепости обикнах.
Емигрант съм аз...Мутант.
Пак съм твоя, но различна съм.
Нямах път на патриот
в родна крепост непристъпна.
Аз съм зрънце твой живот,
пръснато по чужди пътища.
Днес пренасям твоя дух
в чужди крепости изящни-
лека като късче пух,
тежка като сълзи бащини.
Ти си почетният гост
във сърцето безимотно.
То е мой дом...И твой мост.
Влез! Гощавам с хоризонтите.
© Петя Божилова All rights reserved.
