Моят кораб – (Петко Шипинкаровски, Северна Македониja)

МОЯТ КОРАБ

Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония

Гората жадно разпуква

буйните вълни на голямата река.

Старият дъб разкопча дрехата си.

Избухнаха огньове и

дивите води ги поглъщат лакомо.

Започва игра; жажда и глад –

любовната игра на времето.

Ти, Река,

напои бреговете

и корените,

разпукни цветовете на дърветата

– Митичен Дъб!

Моите води се вълнуват;

дивни, непогалени коси развяват,

очите ми неспокойствие излъчват;

момиче съм, в невинна душа тлея.

Пусни на хоризонта копнежите

да танцуват в ритъм!

Моят кораб неспирно опъва платната,

към

уязвимата, дива самодива плува.

МОЈОТ БРОД

Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македониja

Жедно гора распукува

дивеат бранови на моќната река.

Стариот даб ја раскопчува доламата,

букнуваат огнови

лакомо ги залапуваат дивите води.

Започнува игра; жед и глад,

љубовна игра на векот.

Ти, Реко!

Развлажи ги бреговите

рие коренот,

пукаат цутовите на плодовите.

– Митски, Дабу!

Моите води брануваат

здивени коси негалени веат,

моите очи нескротени зрачат,

девојка сум, в невина душа тлеам.

Пушти, на хоризонтот копнежите

танцуваат в ритам.

Мојот брод незапирливо крши едра,

наспроти,

ранлива дива самовила плови.

Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичния ми "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език (2016).

Думи за автора:

• Шипинкаровски (1946) е писател и поет, публицист, драматург, есе ист и литературен критик. Роден е в с. Будимирци, Битолско. Възпитаник е на Университета „Свети Кирил и Mетодий”, Скопие. Автор е на книгите: „Изкоренени души” (роман, 2003 г.); „Духът на войводата” (монодрама за Толе Паша, 2003); „Петра” (роман, 2005 г.); „Черна любов” (роман, 2006 г.); „Дъбовник” (роман, 2009); „Златни обеци за Мария” (роман, 2011 г.); „Децата на Мария” (роман, 2012 г.); „Сутришна молитва” (роман, 2015); „Когато тръгна Цвета за чужбина“ (романизирано монография, 2006); „Стружки признания“ (романизирано монография, 2007); „Седнал на Орлица“ (поезия, 2006); „Бели ветрове” (поезия, 2009); „Зломислие“ (пое зия, 2011); „Бели сутрини“ (поезия, 2013); „Очаквайте дъждовете (поезия, 2015); „Рудолф Арчибалд Райс за Македония и македонците” (проучване, 2006); Съавтор е на книгите: „Колекция събрани песни”Миладинови” (145 години от излизането на Бюлетин на народни песни от братя Миладинови, 2006); 17. „Известия есета и научни трудове”, 2010); „От един до друг бряг“ (антология на македонски и хърватски автори, 2014); „Когато животът е из куство, изкуството е живот” (есета, 2014). Член е на Дружеството на писателите на Македония и на МНД, Битоля. Той е главен редактор и отговорник на списание „Бранувања” (Вълнение) и организатор на „Стружките литературни срещи” в Струга. Носител е на множество награди и признания.

Авторът е починал на 26 януари 2020 година.