May 8, 2019, 4:50 PM

Моят Мрак

  Poetry
735 0 0

В очите ти дълбоки аз видях...

Любов. Истинска ли бе тя?

В края на света прозрях...

Лъжа. Измама бе всичко, което обеща.

Една любов, която бе лъжа.

 

Рухна всичко. Изгоря.

Стопи се. Избледня.

Отговор не чакай вече.

Сърцето ми на мрак обрече.

 

Танцувам валс сама.

С бална рокля и сплетена коса.

Музика навред цари,

но тук, в сърцето, нещо тъмно се таѝ,

 

обгражда ме в свойта пелена.

Невидима ръка протяга се към мен - ледена.

Придърпва ме в обятията си

и прошептява: "Моя си!

И винаги моя си била!"

 

Една безплътна сянка доближава,

с ръцете си ме грабва,

музиката силна заглушава

гласът на Мрака: "Цяла!

Тук винаги ще бъдеш бяла!

Като миг надежда в отчаяние;

като звезда при новолуние.

Ще блестиш във тъмнината!"

 

Мракът. Винаги ме прави цяла.

Явно Съдбата ми е била такава -

да погребвам чувства, за да оцелява

моят Мрак. Да побеждава

всяка сутрин след раздяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...