Моят мъж
Казвам ви. Не е шега!
И смеха ви истеричен
няма място тук сега.
По звездите не "въздиша",
в небесата не "лети",
ала щом дъга "опише"
с красотата си деня,
"Бързо, бързо, Меги" - вика
- аз уплашена търча.
"Случило ли се е нещо?"
" Не бе, виж каква дъга!"
Празник имам ли, тогава
вместо в целофан цветя,
той в саксия подарява,
че не вехнат след нощта.
Той "обичам те " не казва
и далеч не е лиричен,
но с целувки ме наказва...
Е, не е ли романтичен?
© Магдалена Василева All rights reserved.
