1 sept 2006, 12:14

Моят мъж

  Poesía
1.4K 0 8
Моят мъж е романтичен.
Казвам ви. Не е шега!
И смеха ви истеричен
няма  място тук сега.
По звездите не  "въздиша",
в небесата не "лети",
ала щом дъга "опише"
с красотата си деня,
"Бързо, бързо, Меги" - вика
- аз уплашена търча.
"Случило ли се е нещо?"
" Не бе, виж каква дъга!"
Празник имам ли, тогава
вместо в целофан цветя,
той в саксия подарява,
че не вехнат след нощта.
Той "обичам те " не казва
и далеч не е лиричен,
но с целувки ме наказва...
Е, не е ли романтичен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво!стихьт ти е много сладьк
  • Браво!
    Нека те наказва с милувки,
    пада ти се
  • Поздрави, Меги!!!
    И за стихът, и за този мъж!!!
    Макар, че определението за "мъж мечта" е друго!!!
  • "Бързо, бързо, Меги" - вика
    - аз уплашена търча.
    "Случило ли се е нещо?"
    " Не бе, виж каква дъга!"
    ТОВА ми е познато ПОЗДРАВЧЕ
  • Прекрасен е, ти си късметлийка,
    мъже такива срещат се един на милион
    А щом и подарява цветето в саксийка
    то значи и умът му реже/като с трион/.
    И мисля си,добре че в България мъжете
    повече от два милиона са,че и кусур
    така познато го описваш тук,че простете
    за малко с мъжа си да проведа словесен тур.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...