МОЯТ НЕЖЕН СПОМЕН
По устните на притръпналия делник
към теб пристъпвам с тихи стъпки.
Не ми достигна вяра, малко смелост
докрай да те убия, моя Тръпко.
А ти пенливо по устните изтичаше
и сам се давеше във своите въпроси.
Докосваше с мълчание
(дали така обичал си),
не знам, но срутиха се всички мостове.
Предлагаше ми хладна нежност,
(вместо огън).
Готова бях докрай да се раздавам,
(ти пък не).
Различни бяхме, аз мечта, ти топъл
спомен,
но зная, обичал си ме, колкото и аз
обичах теб.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Прегръдки!
