МОЯТ НЕЖЕН СПОМЕН
По устните на притръпналия делник
към теб пристъпвам с тихи стъпки.
Не ми достигна вяра, малко смелост
докрай да те убия, моя Тръпко.
А ти пенливо по устните изтичаше
и сам се давеше във своите въпроси.
Докосваше с мълчание
(дали така обичал си),
не знам, но срутиха се всички мостове.
Предлагаше ми хладна нежност,
(вместо огън).
Готова бях докрай да се раздавам,
(ти пък не).
Различни бяхме, аз мечта, ти топъл
спомен,
но зная, обичал си ме, колкото и аз
обичах теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Прегръдки!
