Моят сопран
Не мога да пея,
но го правя от сърце!
На улицата ако се явя,
ще плащат,за да спра.
Моето опитване
да стигна до сопран
води до избухване
на комшията заспал.
Всички свенливи усмивки
в опит да го омилостивя
завършват с сбръчени вежди
и "Аре стига с тоя вой в нощта!".
Как да обясня на посредствената маса,
че до сопрана две - три октави ми остават?!
Макар да съм само във алтав,
с надежда и с труд,
всичко ставало, казват.
След години на упорство,
комшията заключи,
че мойто чудотворство
е равносилно на...
"луд умора няма -само се поти!".
Измъчих ги направо тия ноти!
Комшиите немеят,
по дяволите пращат ме.
Как да проумеят,
сопрана, гоня, бре!
© Gergana Dimitrova All rights reserved.
В откровения няма ли прилично добри писатели?:D Аз съм си избрала 2ма,плюс теб, чакайки да ме пренесеш в Япония мислено.. Единият май и не съм го лайкнала,но... толкова.