* * * ( моят свят )
Моят свят опустя тъй внезапно -
селска гара по първи петли.
Тихо, тъмно, студено... Вероятно
просто липсват релси - почти.
Моят свят си охлузи коляното
о ръба на нехайни, далечни вселени.
Всъщност, той отдавна сънува поляни,
инак куца, в лабиринт от безвремие.
Моят свят като пясъчен наниз изтече
между двете длани на бисерна мида.
Брегът е реалност, хоризонтът - далечен
и докосвам го само във птиче намигване.
Моят свят като дълга цигара догаря
между сухите устни на безсънни поети.
Моят свят си отива, затова го извайвам
от зеница на птица над перона безцветен.
© Даниела All rights reserved.
