Kalia1117 (Лили Вълчева)
743 2824
Oct 22, 2015, 11:31 AM  

... Моят свят... 

  Poetry » Love
375 0 5

 

...Моя свят...

Не, и тази вечер, не –немислимо - отново да мисля за тебе...

Желая  да зърна света си различен, без твоя спомен обаче!...

Искам да вярвам, че не ти създаваш красотата му вече

но, не и тази вечер не, отново знам ще мисля за тебе,

защото ти си както винаги  неговия център, душа, сърце...!

Тогава ти ще обикаляш с мене цялата вселена,

за да намерим нашето безкрайно пространство

тогава любовта ни управлява и болката си отива...!

Тогава знам че ти си щастието и радостта за които копнея...                                 
Но, не и тази вечер не, отново чувствам твоето отсъствие,

защото днес ти  избяга от моя свят отново и се скри в твоя...!

Тогава аз обикалям изгубен, а вселената плаче,

и аз те търся в тишината на това безкрайно празно пространство...!

Тогава самотата ме управлява и болката ме завладява...!

Тогава знам че ти си щастието и радостта, от които се нуждая...!

Исках времето проклето да спре в мига на твоето пристигане,

но, не и тази вечер не...,

защото то реши – проклето - да спре в мига на твоето заминаване...!

Но чувствам аз сега дълбоко в себе си че нощта умира и деня се ражда,

защото тебе виждам аз сега, тъй красива и част от моя свят отново...!

Да, тази вечер да – непрестанно искам да мисля за теб

Защото ти си както винаги  неговия център, душа, сърце...!

Тогава ти ще обикаляш с мене цялата вселена,

за да намерим нашето безкрайно пространство

тогава любовта ни управлява и болката си отива...!!!...                                         

 

© Лили Вълчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е Ел,точно в моментите на болка и тъмнина, откриваш и разбираш какво са наистина щастието и светлината, осъзнаваш истински значимите неща и колко е глупаво и нелепо да се бяга от тях заради страх от болката, заради нашата собствена гордост и его, заради всички,онези неща които не струват...знам това от опит, вчера написах творба, която води във същата посока като тази...в която лирическата твърди,че след всичко преживяно там е това,което си струва и че по добре тези моменти на дразки, недоразумения, гордост, ревност и други подобни между влюбени по добре да бъдат провокирани и приемани под формата на игра или забавление.Често, когато в една връзка и двамата влюбени са силни характери, много емоционални и чувствителни те попадат в такива ситуации през ден,през два...и честно казано...такива неща вече не правят впечатление,защото те знаят, че са силни и непобедими заедно, че не бива човек да се предава когато срещу него идват битки и мъки и че единственото пред което те трябва да свалят гарда то това е любовта, пък след като се обичат и след като тази любов между тях...заради нея са живи...какво толкова ако се дърпат или се карат,в крайна сметка това се превръща в играта между кучето и котката,а най-голямото забавление всъщност се крие в това,че макар различни те се допълват и на всичко отгоре са едно тяло и една душа,а когато нещата са такива още повече тогава любовта е единственото нещо,което е от значение...

    Радвам се,че се отби приятелко!Светъл ден и прегръдки!!!
  • Дам,Анастасия...трудно и във моя свят,трудно е в света ни като цяло,трудно е във всеки един свят...но това,което е от значение в трудният свят в който се намираш да ти бъде лесно да живееш живота си истински!...Благодаря ти за коментара! Щастие и успехи!!!
  • Абсолютно си права, Лили. Една истинска любов бе могла да ни изведе извън всяко време и извън всяко пространство. Но наистина условието да е ИСТИНСКА е много съществено. Всъщност преживяването на въпросното излизане е и един от критериите за това.
  • Благодаря ти,Младене за стойностното и задълбочено вникване!!!Както винаги ме развълнува с коментара си !! И да,защо да не излезе човек на разходка извън времето и пространството,А за да бъде такъв пътешественик единственото което му е необходимо е любовта...
  • Любовта е поне неформално присъствие в света на Другия. Без това присъствие, сякаш цялата вселена опустява. Удачен рефрен, използван и като финал, е:

    "Тогава ти ще обикаляш с мене цялата вселена,
    за да намерим нашето безкрайно пространство
    тогава любовта ни управлява и болката си отива..."

    Защото любовта е винаги повод за търсене на един по-красив и стойностен свят, немислим тук - на Земята.

    Поздравление, Лили! Развълнува ме с този текст. И аз бих искал да стана такъв пътешествение във времето и пространството. А защо не и извън тях?!
Random works
: ??:??