Dec 4, 2009, 11:15 PM

Моят учител

  Poetry » Love
808 0 0

“Любов така не можеш да раздаваш,
когато в живота ти се трупат грижи.
Пред мен всуе се оправдаваш,
забравила, че Любовта света задвижи….”

А ти си нежен и любящ,
и с поглед ме разбираш даже,
с характер упорит, но и щадящ,
очакваш мойто Его що ще каже.

“Надеждата е като залъка - едва ли 
ще може някой да ти я отнеме.
Описаното в бъдните скрижали
въпрос на време е, въпрос на време…

Окичена градината с мушкато,
посреща гълъб, гукащ на перваза.
В душата става весело, когато
лицето си на Слънцето показа…

А с чаша вяра, скрита в длани,
на срещата с колега по сърце, 
от ветровете, ти лекувай рани
и вярата ти, знам, ще порасте!”

29.09.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...