Dec 4, 2009, 11:15 PM

Моят учител 

  Poetry » Love
667 0 0

“Любов така не можеш да раздаваш,
когато в живота ти се трупат грижи.
Пред мен всуе се оправдаваш,
забравила, че Любовта света задвижи….”

А ти си нежен и любящ,
и с поглед ме разбираш даже,
с характер упорит, но и щадящ,
очакваш мойто Его що ще каже.

“Надеждата е като залъка - едва ли 
ще може някой да ти я отнеме.
Описаното в бъдните скрижали
въпрос на време е, въпрос на време…

Окичена градината с мушкато,
посреща гълъб, гукащ на перваза.
В душата става весело, когато
лицето си на Слънцето показа…

А с чаша вяра, скрита в длани,
на срещата с колега по сърце, 
от ветровете, ти лекувай рани
и вярата ти, знам, ще порасте!”

29.09.2009г.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??