Моята душа
Моята душа
В сенките на всичко,дето сторих,
крия се в безлюдната тъма.
Зад вратите,дето яростно затворих,
оставих я далечна и сама.
Не исках да я лъжа или мамя.
Не исках да я слушам как крещи.
Но не можах във плач да я удавя
и в люлката на мрака тя се скри.
И тя реши от мене да избяга,
да се спаси от моите очи.
Но вътре в мене всяка вечер ляга
и чувам тихия и дъх,докато спи.
В сенките на всичко,дето сторих,
крия се в безлюдната тъма.
Зад вратите,дето яростно затворих,
оставих я далечна и сама.
Не исках да я лъжа или мамя.
Не исках да я слушам как крещи.
Но не можах във плач да я удавя
и в люлката на мрака тя се скри.
И тя реши от мене да избяга,
да се спаси от моите очи.
Но вътре в мене всяка вечер ляга
и чувам тихия и дъх,докато спи.
© Владислава Генова All rights reserved.
