Mar 9, 2006, 11:01 PM
Моята душа
Моята душа
В сенките на всичко,дето сторих,
крия се в безлюдната тъма.
Зад вратите,дето яростно затворих,
оставих я далечна и сама.
Не исках да я лъжа или мамя.
Не исках да я слушам как крещи.
Но не можах във плач да я удавя
и в люлката на мрака тя се скри.
И тя реши от мене да избяга,
да се спаси от моите очи.
Но вътре в мене всяка вечер ляга
и чувам тихия и дъх,докато спи.
В сенките на всичко,дето сторих,
крия се в безлюдната тъма.
Зад вратите,дето яростно затворих,
оставих я далечна и сама.
Не исках да я лъжа или мамя.
Не исках да я слушам как крещи.
Но не можах във плач да я удавя
и в люлката на мрака тя се скри.
И тя реши от мене да избяга,
да се спаси от моите очи.
Но вътре в мене всяка вечер ляга
и чувам тихия и дъх,докато спи.
© Владислава Генова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно е,мацка!
-
Благодаря на всички ви!Чувствам се малко неловко в компанията ви,сякаш съм малка и незначителна.Доскоро се брояха на пръсти хората,които знаеха,че пиша,а сега се чувствам толкова свободна...Благодаря!!!
-
поздравления...
-
Много хубаво!
-
Хубаво е !!!
-
Харесва ми!/6/
-
Харесват ми последните два реда - интересна идейка!!!
-
Може смешно да звучи ама слушам "Прекрасная долеко" и просто стъпката е същата,което е прекрасное долеко.
Така че от чистого истока до прекрасного долеко, стихотворението е такова, че я начинаю путь. -
Да, действително е велико стихотворението!Прекрасно е!Поздрави!
-
Поздрав!Много ми хареса!/6/
-
Поздравления -докосна ме!
-
Благодаря
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
