Моята хипария
МОЯТА ХИПАРИЯ
Как искам да ми е възторжено, хипарско!
Дори да бъде то без дрога, алкохол.
Да се зарадвам на живота ни по царски.
Да изджазирам болката си в рокендрол...
Да бъда всеки ден творец на красотата.
Каквото съм получил, него да раздам.
Догматиката да ми бъде свободата.
В коптора на клошаря да съм като в храм.
Любимата ми да ми бъде сладка грижа...
Врага си да приема като роден брат.
Заспали съвести от сън да ги раздвижа.
Да давам светлина на мрачния ни свят...
Да помня, че вратата на смъртта ме чака.
За други да се моля като същ монах.
(Сърцето ми за себе си горчиво плака...)
С Христовата любов да махна всеки страх.
Поисках си възторг... поне ще се опитам.
За чистотата на живота съм евнух.
Когато дойде краят, нека е в обител.
Но, мили мои, няма край, а вечност. Дух.
© Върбан Колев All rights reserved.
