Китарата, в калъфа си
облечена, изправена в ъгъла
стои. Простряна като птица,
в смърт обречена, мълчи самотницата
и мълчи. Помилвам я и страстно разсъбличам.
Притискам я и нежно ù шептя.Омайницата
нямо ме привиква, изпълва ме с трепет, суета.
По струните ù пръсти щом прокарам,
звукът отлита нейде в нощта. И ето, че отново
не съм същият, мъждукащ огън в мене разгоря.
© Ради Минчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
