Sep 2, 2010, 6:14 PM

Моята китара 

  Poetry
1193 0 6

Китарата, в калъфа си 

облечена, изправена в ъгъла

стои. Простряна като птица,

в смърт обречена, мълчи самотницата

и мълчи. Помилвам я и страстно разсъбличам.

Притискам я и нежно ù шептя.Омайницата

нямо ме привиква, изпълва ме с трепет, суета.

По струните  ù пръсти щом прокарам,

звукът отлита нейде в нощта. И ето, че отново

не съм същият, мъждукащ огън в мене  разгоря.


© Ради Минчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??