Китарата, в калъфа си
облечена, изправена в ъгъла
стои. Простряна като птица,
в смърт обречена, мълчи самотницата
и мълчи. Помилвам я и страстно разсъбличам.
Притискам я и нежно ù шептя.Омайницата
нямо ме привиква, изпълва ме с трепет, суета.
По струните ù пръсти щом прокарам,
звукът отлита нейде в нощта. И ето, че отново
не съм същият, мъждукащ огън в мене разгоря.