May 31, 2007, 8:57 PM

Моята София

  Poetry
1.1K 0 2
Облечена в прашните траурни дрипи,
пак посреща ме моята София.
Тя тъжно налива ми чаша уиски...
В мен напира със спомени болката...

Но празен е нощният син булевард
и замлъкнал е сякаш трамвая.
А призрачни сенки от гъстия мрак
се промъкват в моята стая.

Те разказват със писък за празния град
и за хорската алчност дребнава.
Изгубил се даже и пъстрия смях...
Стига! Спрете! Не искам да зная!

Не ми казвайте как във неонов гигант
се превърна любимата "Витошка".
Как градът е потънал сред купища кал...
Как е пълно със улични кучета...

Аз се спирам на стария син булевард,
онзи същия, както го помня.
И дочувам сърцето на вечния град...
Още жива е моята София!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...