31.05.2007 г., 20:57

Моята София

1.1K 0 2
Облечена в прашните траурни дрипи,
пак посреща ме моята София.
Тя тъжно налива ми чаша уиски...
В мен напира със спомени болката...

Но празен е нощният син булевард
и замлъкнал е сякаш трамвая.
А призрачни сенки от гъстия мрак
се промъкват в моята стая.

Те разказват със писък за празния град
и за хорската алчност дребнава.
Изгубил се даже и пъстрия смях...
Стига! Спрете! Не искам да зная!

Не ми казвайте как във неонов гигант
се превърна любимата "Витошка".
Как градът е потънал сред купища кал...
Как е пълно със улични кучета...

Аз се спирам на стария син булевард,
онзи същия, както го помня.
И дочувам сърцето на вечния град...
Още жива е моята София!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Стефчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...