Jun 25, 2008, 12:08 PM

Мрачен ден

  Poetry » Other
1.2K 0 1

С черна роза на гроба ти идвам,

цялата окъпана в тъга.

Забравям за слънцето и за снега,

за мойта неприкрита суета.

С черна роза от от Ада, от дълбините

на моята душа, загърната със черен шал,

душевните ми мъки насъбрал.

 

Мрачен ден за мен,

мрачен ден за нас,

мрачен ден за целия свят.

Целият свят окъпан е в сълзи,

изплакани от  зелените ми очи.

Горящи стрели раняват моето сърце,

стоя на гроба ти и стена като дете!

 

Мрак, тъма,

призраци крещят в нощта.

 Огън, страст гори,

черната тъма ги угаси.

Бели лебеди плуват в кървава вода,

гримът  се размаза,

потече черна сълза.

 

О, нощ, върни ми го поне за миг,

за да му посветя последния си стих!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Григорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми как пишеш! доста тъга си вплела тук! Харесва ми този стил на писане и аз преди пишех така...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....