Мразя четвъртъка
Аз днес съм страшно непотребна
(отдавна, мисля, съм така)
рисувам изгрева, той сиво ме поглъща,
изгарям жадна, дайте ми вода...
Гърба си малко да изправя,
на устните си да добавя цвят,
от гълъб сиви зеници да сложа
и да прогледна в щурия ти свят.
Но пак не обещавам да съм друга,
ти можеш ли върбата да пречупиш,
да нарисуваш дива теменуга,
или усмивка нежна да си купиш?
Навярно да, но няма да те чакам,
омръзна ми да съм разкъсана на две,
душата ми от кръпки се намъчи,
и все ù липсва някое парче…
© Джулиана Кашон All rights reserved.
