Мразя се!
Мразя себе си, че те обичам
и кръвта във мен кипи.
Крещя и те заричам,
ридая с кървави сълзи.
Мразя аз деня, в който те видях
и любов какво е щом разбрах,
с поглед ти ме вледени
и сърцето ми плени .
Защо осъди ме съдбата,
да страдам вечно аз по теб?
Защо затръшна ми вратата
и превърна си сърцето в късче лед?
© Йоанна Маринова All rights reserved.
Никой не може да превърне сърцето на едно младо момиче в - лед - В този стих нямам предвид моето сърце-