May 22, 2007, 2:57 PM

Мразя смъртта

  Poetry
738 0 5
Обичам живота, обичам да дишам,
обичам да гледам как всичко цъфти,
обичам да пея, обичам да пиша,
със дни да се рея в безбрежната шир.

Обичам да гледам как всичко се смее,
обичам да дишам в деня и в нощта,
но най-много мразя, това разберете,
от всичко най-мразя да гледам смъртта.

Смъртта, причинена от толкоз незнаещи,
смъртта, причинена от толкоз невежи,
смъртта на невинни, тъй силно желаещи
да гонят в живота мечти разпилени.

Какво да направя, как с тях да се боря,
как тях да накарам да спрат да убиват?
Какво те намират в смъртта, щом живота
дарен и на тях е от същата сила?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

  • АПЛОДИСМЕНТИ! Написано във "Вапцаровски" стил!Всички мразим смърта! И трябва да се борим за живота! За истинския живот!
  • Какво да направим? Не знам. Може би вече го правим със сърцата си,но далич е достатъчно...
  • Перфектно е!
  • Стих пълен с живот!!!
    Браво!
  • Незнаещи и невежи мисля, че няма. Всички знаят какво е смъртта. Няма оправдание за тях.

    Поздрави, Яница!!! Много хубав стих!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...