22 мая 2007 г., 14:57

Мразя смъртта

736 0 5
Обичам живота, обичам да дишам,
обичам да гледам как всичко цъфти,
обичам да пея, обичам да пиша,
със дни да се рея в безбрежната шир.

Обичам да гледам как всичко се смее,
обичам да дишам в деня и в нощта,
но най-много мразя, това разберете,
от всичко най-мразя да гледам смъртта.

Смъртта, причинена от толкоз незнаещи,
смъртта, причинена от толкоз невежи,
смъртта на невинни, тъй силно желаещи
да гонят в живота мечти разпилени.

Какво да направя, как с тях да се боря,
как тях да накарам да спрат да убиват?
Какво те намират в смъртта, щом живота
дарен и на тях е от същата сила?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • АПЛОДИСМЕНТИ! Написано във "Вапцаровски" стил!Всички мразим смърта! И трябва да се борим за живота! За истинския живот!
  • Какво да направим? Не знам. Може би вече го правим със сърцата си,но далич е достатъчно...
  • Перфектно е!
  • Стих пълен с живот!!!
    Браво!
  • Незнаещи и невежи мисля, че няма. Всички знаят какво е смъртта. Няма оправдание за тях.

    Поздрави, Яница!!! Много хубав стих!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...