Мразя смъртта
обичам да гледам как всичко цъфти,
обичам да пея, обичам да пиша,
със дни да се рея в безбрежната шир.
Обичам да гледам как всичко се смее,
обичам да дишам в деня и в нощта,
но най-много мразя, това разберете,
от всичко най-мразя да гледам смъртта.
Смъртта, причинена от толкоз незнаещи,
смъртта, причинена от толкоз невежи,
смъртта на невинни, тъй силно желаещи
да гонят в живота мечти разпилени.
Какво да направя, как с тях да се боря,
как тях да накарам да спрат да убиват?
Какво те намират в смъртта, щом живота
дарен и на тях е от същата сила?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яница Ботева Все права защищены
