Мразя те
Мразя те, знаеш ли?
Мразя те за всички хубави моменти,
за любовта ти,
за силата, която притежаваш над мен.
Мразя те за това, че не ме освобождаваш.
Мразя те, защото знаеш, че щастието вече няма да се върне.
Изтече между пръстите като пясък.
Мразя те!
Ти го допусна това!
Не знам как да живея.
Движа се по улиците,
карам колата,
сълзите ми размиват реалността.
Мразя те, чуваш ли, мразя те!
Разсипа ми живота,
извади ми сърцето,
а на негово място дори камък не сложи...
Скимтя насън,
вия от болка...
Не ти ли омръзна?
Остави ме!
Не идвай повече в съня ми,
не искам повече да страдам...
не искам повече да търся ръцете ти,
да виждам очите ти в други,
да търся да се свия в прегръдката ти.
Нарани ме...
Не, изтезава ме.
Толкова дълго, че вече не помня.
Защо?
Защо, копеле гадно, това го направи?!
Защо ме напусна?
Защо сега съжаляваш?
Нали свободата си искаше?
Ето ти я,
Върнах я цялата...
Цял живот ще се проклинам...
Нали това беше целта ти.
За пореден път да споделя вината с теб.
И това ще приема,
Но мразя те!
Умирам без теб...
Не виждам светлината...
Не се радвам на живот
Преди го можех.
С теб бях...
Поглеждах слънцето и се усмихвах.
Вярвах.
Надявах се.
Не мога без теб.
Не дишам.
Ти си виновен за всичко това.
Ти ми отне радостта.
Мразя те!
Не мога без теб.
Прости ми, мечо мой.
Мразя те за всички хубави моменти,
за любовта ти,
за силата, която притежаваш над мен.
Мразя те за това, че не ме освобождаваш.
Мразя те, защото знаеш, че щастието вече няма да се върне.
Изтече между пръстите като пясък.
Мразя те!
Ти го допусна това!
Не знам как да живея.
Движа се по улиците,
карам колата,
сълзите ми размиват реалността.
Мразя те, чуваш ли, мразя те!
Разсипа ми живота,
извади ми сърцето,
а на негово място дори камък не сложи...
Скимтя насън,
вия от болка...
Не ти ли омръзна?
Остави ме!
Не идвай повече в съня ми,
не искам повече да страдам...
не искам повече да търся ръцете ти,
да виждам очите ти в други,
да търся да се свия в прегръдката ти.
Нарани ме...
Не, изтезава ме.
Толкова дълго, че вече не помня.
Защо?
Защо, копеле гадно, това го направи?!
Защо ме напусна?
Защо сега съжаляваш?
Нали свободата си искаше?
Ето ти я,
Върнах я цялата...
Цял живот ще се проклинам...
Нали това беше целта ти.
За пореден път да споделя вината с теб.
И това ще приема,
Но мразя те!
Умирам без теб...
Не виждам светлината...
Не се радвам на живот
Преди го можех.
С теб бях...
Поглеждах слънцето и се усмихвах.
Вярвах.
Надявах се.
Не мога без теб.
Не дишам.
Ти си виновен за всичко това.
Ти ми отне радостта.
Мразя те!
Не мога без теб.
Прости ми, мечо мой.
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
