Mar 14, 2015, 11:28 AM

Мразя те!

  Poetry
466 0 0

Мразя те

 

 

Мразя как ме гледаш,

как се усмихваш,

как ме докосваш.

 

Мразя как ме прегръщаш,

как ми говориш,

как ме обичаш.


Мразя как ме гледаш

с разбиране; сякаш казваш:

"Знам. Вече съм бил там."


Мразя, когато ми правиш кафе,

мразя начина, по който го разбъркваш,

мразя, че вече пия кафе.


Мразя очите ти, косата ти,

ръцете ти до върховете

на ужасните ти пръсти.


Мразя гласа, походката, носа,

гърба, краката, стъпалата и ушите...

И всяка твоя бенка мразя.


Мразя факта, че ми вярваш;

мразя факта, че си винаги тук,

мразя факта, че винаги миеш чиниите.


Мразя факта, че знаеш,

че зад всяко мое "мразя!"

се крият хиляди "обичам те!"


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...